Художествена литература
Научна литература
Справочна литература
Литература за деца
Мултимедийни издания
ENG
Светлозар Игов, ПОЕЗИЯТА НА НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
Според Светлозар Игов интересът му към поезията на Николай Кънчев датира от началото на 60-те години. Написва статия (сп."Младеж", 1965, кн.8)  за първата книга на поета "Присъствие", което се оказва почти единственият положителен отклик за неговото творчество докъм края на 70-те години. Рецензията за втората стихосбирка на Николай Кънчев не е публикувана, а издаването на третата книга на поета е задържано цели дванадесет години. Настоящата студия е написана през 1982 година, когато Кънчев предоставя на Св. Игов ръкописа на книгата. Междувременно откъси от студията излизат към публикациите на поезията на Николай Кънчев в чужди издания и списания.
 
Изданието на "Перо" в комплект със стихосбирката "В гората има някой" е първото и излизане в цялостен вид, което слага началото на по-зрялото и задълбочено усвояване на творчеството на един от големите съвременни български поети.
 
Критикът прави оригинален херменевтико-семиотичен прочит на "трудната" и "неясна" поезия на "модерниста" от 60-те години Николай Кънчев, като разкрива убедително своеобразието на нейната тематична и образна пластика. Особено емблематичен в това отношение е анализът на поетиката на Кънчев, чийто "три формули" Игов определя като:
  •       пределна семантична гъстота
  •       парадоксална асоциативност
  •       негативна диалектика на възприятието.
"Онова, което наричам "пределна семантична гъстота", – пише Игов, личи още на равнището на по-късите фразеологични сегменти в поезията на Николай Кънчев. Самата му склонност да си служи с притчи, гномически фразеологични съчетания, апофтегматични лексикални конструкции, идиоми, пословици, поговорки и прочие лапидарни и афористични структури, които сами по себе си се характеризират с пределна семантична гъстота, говори за една склонност на Кънчев в минимум думи да заключва максимално богат образен смисъл. Същата склонност той проявява и в по-широките си семантични конструкции. Идеалът на Кънчев като че е творба, която се състои изцяло от поанти ..., което не значи, че всеки негов ред е афоризъм, макар че и афористичната наситеност на тази поезия е твърде голяма. Именно това качество на Николай Кънчев, по което той се отличава твърде много от своите събратя, наричам "пределна семантична гъстота. ...Втората основна формула на поетиката на Николай Кънчев наричам парадоксална асоциативност. Ако първата формула се отнасяше до образно-смисловата плътност на поетическия текст, втората характеризира начина, по който Кънчев свързва образните микроструктури на своята поезия.
            А начинът, по който Кънчев създава своите образи, е в особеното свързване на далечни и несходни неща и качества или раздалечаване на сходни и близки неща и качества.
… Вълчите очи наистина се виждат като светлинки в мрака, но това е най-странното място, където някому пък бил той и поет е хрумвало да търси светлина. Поезията наистина е обновено, тоест учудено и странно виждане на света, но дори в най-находчивата поезия подобни далечни обратни връзки не са много чести да видиш островите като мъдреци, замерящи се с чайки; да осъзнаеш как мъглявината се превръща в пешеходец с празни джобове; да сравниш очите със стафиди, които враните ще изкълват; да видиш как вратата става стена; да сложиш вълка в сирената, за да вие по-тревожно; да забележиш не как перото бяга по листа, а как листът бяга от перото; да свържеш разпятието с обятието ( и то в римна ситуация), иронията с водата, тръните с достойнството, думите със звездите, клаксонът със зъб от пепелянка; да видиш дюната като гръд на пустинята, бръшляна като разлистена змия, дъжда като стълба от вода, думите като сълзи на птица, луната като ухо на земята...
            ... Поезията на Николай Кънчев има художествен смисъл не просто защото нейните образни свързвания са далечни, произволни или ексцентрични, а защото въпреки своята далечност те имат определени смислови функции в една хомогенна естетическа визия на света и човека. ...
            ... А когато потърсих нейния основен принцип, струва ми се, че открих нещо доминиращо в Кънчевото виждане на света, което условно наричам негативна диалектика на възприятието. Трудно ми е еднозначно да обясня това, защото то не е еднозначно и в поезията на Николай Кънчев. Понякога то се изразява чрез склонността на Кънчев да дава обратна перспектива на нещата, да търси противоположна на обичайната гледна точка ("обратно на децата": виждането на дима не като нещо движещо се от долу на горе, а обратно и пр.). Това е също склонността да се открива безкрайност в крайното и малкото ( и обратно), да се разменят пространствените и временни координати, да се преобръщат антиномични конструкции, да се премахват съществуващи антиномии и да се създават нови. По подобен начин Кънчев преобръща съществуващи лексикално-образни конструкции. Затова твърде често лирическият герой на тази поезия върши обратни неща тръгва "обратно, за да си събере сълзите", знае отговора преди въпроса, изпитва "слабост към живота", когато "събира силите си в юмрука", отива напред, за да се върне, подковава коне без копита, поставя очила на сляп и бива на гости у госта. Въобще - върши обратно-парадоксални действия. ...
            ... Опитах се да дам няколко критически формули като ключ към поезията на Николай Кънчев. Като всеки критически инструмент и те обаче имат само условен и преходен смисъл. И едва ли могат да помогнат някому да навлезе в тази поезия, ако той сам не е способен на тази духовна авантюра. Защото така както "неописуемото може само да се изживее", така и поезията може да се "разкаже" само със своите, а не с чужди думи. ...
 
ЗА АВТОРА
 
Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г.
 
Литературен историк и критик, поет, есеист, преводач. Завършил славянска филология в Софийския университет (1966). Специализира славянски литератури в Загреб и Белград (1967-1968). Асистент в Софийския университет (1967-1969). Редактор във в. "Литературен фронт" (1969-1970) и сп. "Съвременник" (1973-1977). От 1978 чете лекции по славянски литератури в Пловдивския университет, от 1983 е доцент, в момента вече професор. Старши научен сътрудник в Института за литература при БАН.
 
Негови работи са превеждани на английски, френски, немски, испански, италиански, руски, чешки, полски, сърбохърватски, унгарски, японски и други езици.
 
new online casino
© 2017 Книгоиздателство "Перо"
Login Form





Забравена парола