Художествена литература
Научна литература
Справочна литература
Литература за деца
Мултимедийни издания
ENG
Николай Кънчев, В ГОРАТА ИМА НЯКОЙ
Николай Кънчев, В ГОРАТА ИМА НЯКОЙТази книга е написана от поета Николай Кънчев. Антологичният подбор е направен от автора. Издадена е в комплект със студията на Светлозар Игов "Поезията на Николай Кънчев".

Николай Кънчев е роден в село Бяла вода през 1936 година.Следва българска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Първите му стихотворения се появяват в печата през 1957 година. Автор е на стихосбирките: "ПРИСЪСТВИЕ"(1965), "КОЛКОТО СИНАПЕНОТО ЗЪРНО"(1968), "ПОСЛАНИЕ ОТ ПЕШЕХОДЕЦ"(1980)"ОСЛАНЯМ СЕ НА МАРАНЯТА"(1981), "НОЩЕН ПАЗАЧ НА ЗОРАТА"(1983).

Превеждал е от руски (Пушкин, Блок, Хлебников и др.) и от френски (Жоашен дьо Беле, Анри Мишо, Кенет Уайт, Гийвик и др.). "Няма съмнение, че това е една от най-интересните и най-привлекателни фигури на българската сцена", – пише Кенет Уайт в предговора си към френското издание на стихосбирката "Колкото синапеното зърно"(издателство "Акт Сюд", 1987 г.). И продължава: "Известна е библейската парабола, сравнила царството божие с малкото синапено зърно, което израства чак до убежище за всички небесни птици. Така поетът Кънчев вижда възможностите на поетическото слово."

В поетичната вселена на Николай Кънчев възможностите на поетическото слово са неизчерпаеми. "Завръщането към нещата, които сме загърбили, обятието към живота, откриването на неговата цел в неговия извор – това е основната онтологична и естетическа истина на този поетически свят, от която произтичат и в която се вливат и останалите му истини" – отбелязва Св.Игов в студията си, посветена на поета.
Възпял безкрая на битието, създавайки една нова визия за човека чрез богатството на  самобитната си поетика, разкриваща хоризонтите си както в националните традиции, така и в ориентацията си към световния литературен процес, Николай Кънчев с мъдра увереност и органична патетика заявява поетичното си кредо:
Моят стих разговаря на български с всички народи
по земята, където безсмъртниче нека цъфти.
*** 
Една жена, когато истински заплаче,
политналата и сълза е тя самата
направо от четвъртия етаж надолу.
И вече в мрака златно паяче заплита
спасителната паяжина, на която
ще падне не ребро от мъж: перо от ангел.
***
          ЯРОСТ 
Какво че съм поет, а ти си цербер?
Не искам и да зная за морето:
започне ли да вие, побеснявам
и думите излитат като пяна
от моята уста - подвий опашка,
когато моята в небето пише...
Аз имам кучи зъби, кучи сине.
Ръмженето ми пази рая.
*** 
          КРАСОТА
Ти - плачеща върба с коси до коленете.
Кажи какво е намерението на вълната?
Да се превърне на крила и да политне.
Но откъде и докъде са нейните предели?
Дори необяснимото небе се е разкрило.
Луната сви гнездо обаче сред клонака
и утре ще накацат по лицето ти лунички...
Да бъдеш или да не бъдеше: усмихни се по средата.
 
new online casino
© 2017 Книгоиздателство "Перо"
Login Form





Забравена парола